Споделен опит от Диана Стас – автора на книгата „Аз, безработната…?!“
Може би още веднага е добре да уточня, че през живота си нееднократно съм оставала без работа.
„За да съм конкретна – в по-младите си години сама си тръгвах от фирмите, в които работех, заради моите разбирания или несправедливото отношение от страна на шефовете към мен. После, с напредването на възрастта – на няколко пъти работодателят така пожелаваше. Съответно, в началото не ми пукаше, че нямах работа, защото бях млада и за мен „Всичко, което хвърчеше, се ядеше“. Но по-късно, когато два пъти за дълго се озовавах вкъщи по преценка на ръководството, вече бях на възраст над средната. Тогава се уплаших, наистина се стреснах трайно. И имаше защо – вече не ми беше лесно да предизвикам интервю и това изключително много ме обезкуражаваше…“
По всичко личи, че ситуацията на световна криза свързана с корона вируса не е отминала и има вероятност да продължи още година или дори две. За много хора това е предпоставка да изпаднат в моята безпътица. Бизнесът и бих казала всички хора, са до голяма степен ограничени в свободата на движение, някак застинали, замразени. Особено в зимните месеци. В такъв момент е лесно човек да изпадне в паника, ако остане без работа. В подобно положение хиляди се поддават на страха и изпитват ужас. Такива състояния просто сковават умовете и им пречат да мислят градивно.
Когато останеш повече време без препитание обикновено минаваш през няколко етапа. Първият е етапът на обвинението. Той е най-лесният и идва като „първичен инстинкт“.
В началото започнах с обвиняване на околните – човек е така устроен, че много често търси причините за нещастието си в някого другиго и изпитва яд към целия свят. През този етап най-вече съпругът ми беше потърпевш, какво ли не чуха ушите му, не знам как ме изтърпя:
„Ти не се интересуваш от мен, не ти пука за мен, нали си имаш стабилна работа, имаш си смисъл на живота, полезен си на всички вкъщи, за разлика от мен!…“
След това обвинявах себе си – всеки път се питах къде сбърках, ядосвах се, че не съм предвидила вероятността да остана без работа, че съм неглижирала „симптомите“. Не можех да проумея как една жена, която има висше образование и претендира за интелигентност, обща култура и знания поне на средно ниво, може да си стои у дома. Мислех си, че нещо в мен куца – явно съм прекалено вятърничава или непостоянна, безотговорна … и други терзания от подобен род.
Когато се изчерпваха самообвиненията, прехвърлях вината върху съдбата: „Защо животът ме наказва така, за пореден път без предупреждение, сякаш ми отрязва крилата? Допреди няколко години бях спокоен човек, ведра, с чувство за хумор и убедена във възможностите си. Радостна от всичко около мен. Смятаща се за късметлийка. Сигурна, че може да направлява дните си и няма от какво да се тревожи, защото знае добре как трябва да се случват нещата.“
Изобщо – най-лесно е да се предадеш и да си кажеш – карма! Така е било писано! Няма какво да се направи! Опитах всичко и не успях да си намеря работа! Никъде не ме искат! Явно вече не търсят хора като мен! Обезверението е първата клопка, в която попадат мнозина безработни.
Задълбаването в подобни разсъждения е пагубно. Казвам го от опит – всеки път, когато оставах вкъщи, изпитвах едни и същи чувства.
Повярвайте, няма смисъл от самообвинения, страдания, усещания за безнадеждност. Колкото и да викате Неволята – тя няма да дойде! Десетките погрешни мисли с отрицателни последици съм преживяла лично и в подробности съм описала в книгата си „Аз, безработната…?!“
По-добре е да прескочите тази фаза, защото задълбаването в нея води до паника и до крайности като безпътицата! Затова, когато се случи да останете без работа, прескочете излишните етапи, не си губете дните в негативни размисли и срам от околните, не се оставяйте да ви завладее самосъжалението, не се поддавайте на отчаянието и депресията.
Бързото преодоляване на усещането за мизерност и липса на късмет води и до бързо мобилизиране. Повярвайте – единственото работещо решение е да се вземе човек в ръце и да се заеме с минимизирането на последствията от липсата на доходи. Да остане оптимист и да не изпада в дупка, мислейки се за неудачник. Може би знаете, че в животинското царство лъвът успява да улови плячка и да се нахрани само в двадесет процента от опитите си, но никога не се отказва, защото това е равносилно на смърт. Не се депресира и самосъжалява, а действа – учи се от грешките си и се стреми всеки път да усъвършенства уменията си, като по този начин става по-добър.
Не се обезсърчавайте от неуспехите, а продължете да опитвате. Регистрирайте се в платформи като www.jobradar.bg , в които има изобилие от разнообразни обяви за работа и ежедневно се появяват нови. Ако човек наистина иска – той непременно ще намери следващия си работодател.
При мен кандидатстването по много обяви винаги е давало резултат, дори и да не съм отговаряла на всички посочени изисквания. Пускала съм си автобиографията за всяка харесана позиция, без да мисля прекалено дали ще ме вземат – човекът отсреща ще прецени доколко съм подходяща. Ако пък сте успели да предизвикате интервю, но е несполучливо – не се обезкуражавайте!
Чрез метода „проба-грешка“ придобивате доста ценен опит . Постепенно разбирате къде грешите и какво ви липсва. След поредната несполучлива среща най-важното е да си направите правилните изводи и анализ на неуспеха си – защо ви е отказана в крайна сметка длъжността – дали не сте били неподходящо облечени на фона на останалите служители, дали сте били прекалено стеснителни или пък обратното – с излишно самочувствие, дали сте притежавали ключови умения, които са били непреодолима пречка за наемането ви. Ходейки често на интервюта Вашият опит може да ви подскаже как да се държите, точно какво да кажете и какво да премълчите, как да сте облечени, как да се представяте пред различните служители, така че да направите максимално добро впечатление и в крайна сметка да изберат Вас за желаната позиция.
Много полезно е съставянето на план или списък, какви условия е добре да спазвате и какво да предприемете за постигане на успех. Например, според мен, един работодател ненавижда някой да неглижира работата си! Аз нееднократно съм изпитвала този урок на гърба си, докато проумея защо се вбесява шефът от ровенето ми в интернет, след като съм си свършила възложената ми задача.Научих и това по трудния начин:
„…един ден, когато шефът ме извика да ми направи забележка колко често закъснявам сутрин за работа и как това не се приема добре от гледна точка на фирмата, реагирах мигновено на обхваналия ме яд. Взех си чантата и заявих, че щом не са удовлетворени от моята работа, по-добре да си намерят друг служител на мястото ми, аз си тръгвам. На глас им пожелах да попаднат на по-изпълнителна колежка от мен, а наум добавих още куп други неща, които не е удобно сега да напиша, и побързах да изляза от спарения офис. Навън слънцето грееше приятно, духаше свеж ветрец и аз вдишах с пълни гърди от свободата, която имах за първи път след осем години непрекъснат трудов стаж…“
Няма по-голямо престъпление от неуважението към парите и към бизнеса на собственика. Затова в автобиографията си и на интервю наблегнете на вашата лоялност и отговорност към дейността на фирмата. Постарайте се да покажете, че сте от малкото служители, които приемат присърце своята работа.
Освен гореизброените предимства, честото кандидатстване за работа подпомага опознаването на по-добрите компании от бранша, в които практикувате своята професия и формирането на мнение къде си заслужава и къде е компромис за вас да работите.
Ако чувствате, че не сте достатъчно квалифициран за харесваните длъжности – значи вече знаете какъв е проблема. Постарайте се да запълните празнината по възможно най-бързия и евтин начин! Когато останете без работа, използвайте времето, което ви се е отворило като прозорец, за да учите! Самоусъвършенствайте се, доразвийте се в любимата си насока или сфера. По-ценно оползотворено време от придобиването на нови знания и умения няма.
Често се оказва трудно за обикновения човек да прецени сам къде бърка, да отчете всички тези и още други съображения, да ги осмисли и да се опита да ги елиминира. В редица случаи е по-добре да се обърнем към специалисти-посредници при намиране на подходяща работа, които ежедневно компетентно отсяват кандидати и обяви като напасват позиции и хора.
Всички тези и редица други мои опитности са разказани и анализирани в наскоро издадената от мен книга, която написах изненадващо по време на първата карантина по повод на коронавирусната пандемия. Осъзнах, че има какво да дам като пример, макар и отрицателен, на други, изпадащи в моите ситуации хора. Целта ми е да предпазя дори един човек да мине по непоносимо тежкия път на отчаян безработен.
В заключение искам да подчетрая, че никой вместо Вас няма да ви намери мечтаната работа, затова я търсете ежедневно, без отлагане! Разглеждайте обявите в www.jobradar.bg и филтрирайте с помощта на възможностите на сайта за отсяване на търсенето ви по различни критерии докато попаднете на точната позиция!
Може да сте безработни, но не бъдете бездейни!
Книгата „Аз, безработната…?!“, можете да поръчате тук.
JobRadar.BG – Работа близка до теб! www.jobradar.bg